БЯЛ

БЯЛ, -а, -о, мн. бѐли и понякога само м. бѐли. 1. Който има цвят на сняг, мляко и др. Противоп. черен. Сред неподвижните и грамадни корпуси на тия дървета, тежки и мрачни, твърде обикновените бели къщички имаха снежната белина и тънките линии на старинни мраморни постройки. Й. Йовков, Разк. I, 95. От тъмни зори още там се мярка гиздава невяста по бели ръкави. Елин Пелин, Съч. I, 154. Гладко избръснат, в костюм от бял шантунг и с жарсена риза, Евгени изглеждаше почти младеж. Д. Ангелов, ЖС, 124. В това време той видя, че пред вратата на магазина чакаше болнична линейка. Двама едри мъже в бели престилки изнасяха на носилка една от състезателките. Ал. Бабек, МЕ, 140. Зайченцето бяло / цял ден си играло / в близката горичка / със една сърничка. СбХ, 189. Черната кокошка бели яйца носи. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 206. Биволицата черна, а бяло мляко дава. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 206. // За коса, брада и под. — който е загубил естествения си цвят и вече не е оцветен; побелял. Той беше вече стар човек,.., с подстригани бели мустаци и остра бяла брадичка. Й. Йовков, Ж, 1945, 57. Беше възнисък, слабичък човек със съвсем бели коси, със сини ясни очи и ниско подстригани мустаци. Й. Йовков, ВАХ, 67-68. // За лист хартия — чист, неизписан, празен. То беше Радиното писмо... Той с разтреперана ръка одра бялата половина от хартийката. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 188. Като бял, празен лист той поднася душата си на Витория,

за да впише тя в него онова, което трябва да го ръководи през живота му и да го избави от съмнения. М. Бичев, АНВ, 30. На бялото поле на листа беше написана датата.

2. Който е светъл на цвят, обикн. по-светъл от други неща от същия вид. Най-неприятното беше това, че се отложи проектираният гуляй. Нито шаран,.., нито бяло вино. К. Калчев, ДНГ, 56. — Че ако съм ходил от тръвна на тръвна, то е, че исках да ти отрежа бял мед. А бял мед няма у всеки кош, него младите пчели го правят. Й. Йовков, ЧКГ, 113. Пиеше се червено вино, ядеше се бяло сирене, поръсено с червен пипер .. и се говореше за поезия. Г. Данаилов, ДС, 200. Калуда, циганката, продаваше дребни неща,..: бяла и червена пръст, хума, сухи дренки, вретена. Й. Йовков, СЛ, 58. Предпочитам белите череши пред черните. △ Те ядат бял хляб, а ние — черен. △ Бяло грозде. Бял восък. Бяло вино. Бяло море. // За метал, метален предмет — който на цвят е светъл и бляскав, който е със светлосребрист цвят. На другия ден заранта рано,.., Райка бе зела една хубава зелена стомна и едно бяло менче и отиваше на вода. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 49. Еньо свали шапка,.., наведе се, пи вода от белия медник. Елин Пелин, Съч. III, 103. — Даваш ли както ти казах? Щом искат чоха алена — да даваш сърма коприне! Щом искат бели грошове, да даваш жълти жълтици? А. Дончев, ВР, 241. Бял бронз. Бяла ламарина.

3.За човек или части на неговото тяло — който е със светъл, бледорозов цвят на кожата и този признак го отнася към една от човешките раси. Двете бели ръце бяха отпуснати на прозореца, по-навътре се виждаше бледно лице и две препълнени с блясък очи. Й. Йовков, ВАХ, 63. Има много занятия, които белият американец счита недостойни за себе си и ги възлага на негра. Ал. Константинов, Бпр, 1893, кн. 5, 58. Какво от туй, че ти си тъмнокож, / аз — бял — от два далечни материка? Мл. Исаев, ЯД, 83. Бяла гушка. Бяла раса. ● Нар.-поет. За хубава девойка или жена. Цар Мурад Мари думаше: / — Маро ле, бяла българко, / айди са, Маро, изречи, /../ изречи да се потурчиш / за мене бяла кадъна. Христом., ЦР, 132. Я хайде, бяла българко, / хайде на Стамбул да идем. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 335.

4. Обикн. за нощ или виделина — през който се вижда ясно, през който има светлина или който излъчва светлина; светъл, ясен, прозрачен. Виделината ставаше по-бяла и по-силна и зелените планини, гори и могили околовръст се усмихнаха и погледнаха радостно под лазурното небе на тая пролетна утрин. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 150-151. Седя си аз, вика, и наблюдавам що става напреде. А една бяла нощ и всичко се вижда като на длан. Б. Обретенов, С, 35. Скоро, през белизнявата мрежа на небето слънцето лъсна и огря с белите си зари долини и планини. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 200.

5. Истор. Който се отнася до политическа партия, която е поддържала монархията и се е обявявала против революцията; контрареволюционен. След възвръщането на Бурбоните във Франция вълната на белия терор заляла цялата страна. Жестоко били преследвани както републиканците, така и бонапартистите. Ист. VIII кл. 65. // Който е действал против съветската власт в Русия след Октомврийската революция или е бил насочен срещу нея; белогвардейски. В Русия борбата на Съветите с бялата армия на Деникин, както и с Петлюровци и с Махновци, продължаваше с ненамаляваща ярост. К. Константинов, ППГ, 348. През 1918 г. баща му [на Григорий] загинал в борба с бели банди. Едва 13-годишен, през 1919 г. Григорий влязъл в редовете на Кoмсомола и помагал на партизаните. Ж. Колев и др., ЧБП, 148.

6. Със сложна форма за м. бели. Като съставна част на сложни названия на реки, селища, местности и др., напр.: Бели Искър. Бели Вит. Бели Лом. Бели бряг. Бели мел.

7. Като същ. бели обикн. мн. а) Хора със светъл цвят на кожата, които принадлежат към бялата раса. Детройт е един малък Ню-Йорк.. Ходих в негърска черква. Тя е достъпна за всички — бели и черни, обаче негър не може да влезе в църквата на белите, макар че се молят на един и същ бог. Г. Белев, КВА, 107. Конгресът мина ентусиазирано и сплотено. Представители на целия свят: и бели, и черни, и жълти, говореха с еднаква твърдост и воля за запазването на мира. РД, 1950, бр. 338, 3. б) Истор. Контрареволюционери, които се борят против съветската власт; белогвардейци. Полетя във въздуха муниционен склад, който германското командуване възнамеряваше да предаде на организацията на белите. Д. Добревски, БКН, 99. в) Шахматни фигури със светъл цвят, с които се започва игра. Противоп. черни. △ Белите са в атака. Той играе с белите. бяло ср. а) Бял цвят, бяла боя. До есента стегнаха всичко [на къщата], отвън измазаха с бяло, вътре баданосаха стените със светлосиня боя и се нанесоха. Н. Тихолов, ДКД, 45. По прашните и занемарени улици на предградието се срещаха жени с пъстри крушовски носии.. Мяркаха се и напети булки с рухо от скопска Църна гора — чудно съчетание на бяло и черно. Д. Спространов, С., 86. Повечето хора бяха боядисани в бяло, .., а двамата братя чехлари,.., дойдоха да си купят цигари сини като мастило. С. Стратиев, СВМ, 25. б) Бяло облекло. Ще бъдеш в бяло — с вейка от маслина /../ И с вяра ще разкрия аз прегръдки, / загледан в две залюбени очи. П. К. Яворов, Съч. I, 134. бялото ср. Разг. Непрозрачната обвивка на очната ябълка. Мъ‑

жът е гологлав, силно мургав,.., Очите му са толкова черни, че дори бялото е синкаво, и остро лъщят. К. Константинов, СЧЗ, 22. А когато все пак разбра, че не се шегувам, така ме изгледа с бялото на очите си, така настръхна, че приличаше по-скоро на някакъв звяр,.., отколкото на човек. А. Гуляшки, ЗР, 233.

Бели българи. Истор. Название на част от прабългарите (определено от местоположение или съсловна принадлежност), които под предводителството на хан Аспарух се заселили в земите около р. Дунав. Бели кръвни телца. Анат. Свободно движещи се клетки, които влизат в състава на кръвта и лимфата и играят важна роля при защитата на организма от микроби, от възпалителни процеси и др.; левкоцити. Сега докторите опитват нови лекарства, които мобилизират белите кръвни телца... Д. Димов, Т, 190. Бели нощи. Светли нощи в полярните области, когато Слънцето не залязва или се скрива за съвсем кратко време и вечерният здрач се слива с утринната светлина. От толкова много богата красота те заболява главата. И Нева с вдигащите се мостове, и белите нощи. .. Г. Данаилов, ДС, 263. Ние имаме щастието да бъдем в Ленинград през прочутите "бели нощи". Нощта е светла като ден. ЛФ, 1958, бр. 40, 4. Бели стихове. Литер. Неримувани стихове в силабическото и силаботоническото стихосложение. Христо Ботев използува белите стихове в творчеството си, напр.: "Не плачи, майко, не тъжи, / че станах ази хайдутин, / хайдутин, майко, бунтовник." Белият дом. Резиденцията и канцеларията на президента на САЩ, която се намира в центъра на Вашингтон. Входът в обществените здания не е обставен с такива тържествени формалности, както в Европа. Ние влязохме свободно в Белия дом — резиденцията на президентите. Ал. Константинов, Бпр, 1893, кн. 5, 57. Бяла книга. Дипл. Официално публикуван документ, обикн. подвързан в бяло, издаден от правителство с цел да представи публично някакви факти или да оправдае позицията си по отношение на някои работи от международно значение. Бяла лисица. 1. Северен представител на животинския вид лисица, който през зимата се покрива със снежнобяла козина. Исландия е бедна на големи животни. Сред местните бозайници е запазена само бялата лисица. Св. Кюпрюбашев, И, 56, 2. Кожа от такава лисица, която се използва за допълнение, гарнитура към дамски тоалет. Облеченият в бяло шофьор отваря вратата и от автомобила излиза чудна жена с бакърени коси и с голяма бяла лисица на рамене. Св. Минков, ДА, 64. Бяла магия. Магия, която се прави с помощта на божествените сили или на добрите духове. Бяла мечка. Вид мечка, която живее в зоната на плуващите ледове, покрита с бяла козина и по-голяма от обикновената кафява мечка. Ursus maritmus. Бяла неделя. Диал. Църковният празник петдесетница. Бяла пръст. Спец. Почва с белезникав цвят поради наличие на варовик и други минерали, използвана като суровина за порцелановата промишленост; белозем, белопръстица. Бяла техника. Спец. Събир. Големи електроуреди за оборудване на кухни и бани (напр. хладилници, печки, бойлери и др.), които традиционно са с бял цвят. Магазин за бяла техника. Бяла светлина. Физ. Неразложена, обикновена слънчева светлина. От различните цветове, които влизат в спектъра на бялата светлина, Нютон прие шест като основни: виолетов, син, зелен, жълт, оранжев и червен. В. Врански, МВЛ, 6. Бялата светлина се получава от смесването на спектралните лъчи. Физ. VII кл, 121. Бяла смърт. Смърт, причинена от замръзване. При зимни походи не трябва да се спира за почивка на открито,.. Измореният, седнал да почине, задремва, заспива и загива от бялата смърт. Н. Иванов, и др., ГО, 106. Бяла събота. Диал. Събота преди Сирни заговезни; сирна събота. Настане годин десета, / че беше бяла събота: / Петкана рано ранила, / та си е глава измила / и се у бяло премени. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 115. Бял бор. Иглолистно дърво, широко разпространено по планините на България, което има сравнително къси иглички, разположени по две в снопче, светлокафява кора и високо право стъбло. Pinus silvestris. Бял вятър. Диал. 1. Южен вятър, който напролет топи снеговете; долняк, беломорец2. Цяла нощ духа бял вятър. Неговият силен топъл дъх стопи снеговете по ниви, валози, по хармани и градини. Г. Караславов, ОХ I, 311. Той топи посред зима снега, напролет постила пъстри килими по лидавите, кичи с цвят овощните дървета и пълни сърцата с топлина и радост, защото белият вятър е вятър на пролетта, благоденствието и сбъднатата надежда.В. Полянов, БВП, 21. 2. Диал. Растението момкова сълза. Бял дроб. Централен вътрешен орган на дихателната система у човека и животните. Бял лук. Диал. Чесън. Ами дали ще имаш да ми дадеш малко бял лук за семе.. — Познава се, че е горненка, че те на чесновия лук викат бял лук. Ил. Волен, ДД, 8-9. Бял мъж. Разг. Вид ястие от прясно сирене, варено с брашно; балмуш. Десертите в Трявна се изчерпваха с млина (баницата), "белия мъж" и млякото с ориз. Д. Казасов, ВП, 59. Бял мъх. Мъх, който расте по влажните места в горите и в торфените блата; торфен мъх. Бяло вещество. Анат. Израстъците на нервните клетки заедно със съединителнотъканните елементи, оформени в снопчета. Сивото вещество на гръбначния мозък образува два предни и два задни рога, които разделят бялото вещество на няколко снопа с различна функция. Анат. VIII кл, 135. Бяло духовенство. Православно духо‑

венство, чиито представители (свещеници и дякони) са женени. Бяло месо. Месото обикн. от гърдите на птица. Бяло петно. Спец. Неизследвана област от дадена наука. До средата на миналия век Памир почти не е бил познат. На картите на Средна Азия имало много "бели петна" често пъти с надпис "неизследвана област". Ст. Петров, П, 82. До написването на този труд поставеният проблем беше бяло петно във физиката. Бяло училище. Педаг. Учебни и спортни занятия на ученици по специална програма, провеждани през зимата по време на няколкодневен или няколкоседмичен престой в планината. Детето замина на бяло училище.

> Бели парѝ за черни дни. Разг. Спестени пари, за да послужат в случай на нужда. С едната парица си купуваше хляб, а другата отнасяше в къщи.. — Нека се намират бели пари за черни дни! — думаше си бедният рибар. А. Каралийчев, МИ, 26. Бяла врана. За човек, който се отличава от другите по външност или характер, обикн. с някакви отрицателни качества. Но всекидневието ни поднася привички, които прогонват доброто настроение... Техните носители не са много, но нали са бели врани, набиват се в очи. ВН, 1962, бр. 3247, 4. Бяла държава <страна>. Разг. Цивилизована, високо развита, добре уредена държава (страна). Държавното осигуряване е задължително. Такова има във всяка бяла държава. 24 часа, 2000, бр. 66, 10. Бяла отрова. Разг. Наркотици, обикн. хероин или кокаин. Търговците на бяла отрова прибират все по-големи печалби от дистрибуцията на дрога. ДТ, 1999, бр. 290, 13. Бяла Рада. Разг. Шег. Ракия. Ако да би биле българете американци, то тие престанале да пият така самоотвержено Бяла Рада. Хр. Ботев, Зн, 15. Бяла робиня. Разг. Жена, насилствено склонена към проституция. Ежегодно от Източна Европа се извеждат тайно около 10 000 бели робини. ДТ, 1999, бр. 290, 13. Бял-беленичък. Разг. Съвсем бял.Бял ден. Разг. Добър, честит живот. На раздяла Левски рече на отец Матея: ".. Поучи сиромасите българи, вяра им вдъхни, че все някога ще настане бял ден и за тях!" Д. Марчевски, ДВ, 11-12. Бял като арапин (циганин). Разг. Ирон. Много, съвсем черен. Бял като сняг; бял като <прясно> мляко; бял като платно. Извънредно бял, съвсем бял. Но всичко, каквото имаха отгоре си, беше ново — червени антерии, потури от яка аба, бели като сняг навои. Й. Йовков, ВАХ, 1973, 71. Веднъж бе лежала цяла седмица, бяла като платно без да каже нито една дума. П. Вежинов, НБК, 18. Бял кахър. Разг. Грижа, неприятност, за която не заслужава човек да се безпокои, тревожи. От Влади ли ѝ идеше грижата? Бели кахъри ѝ създаваше той. Герган, Герган я плашеше. М. Яворски, ХСП, 85. Ти знаеш ли, че той бил анонимният автор на ония ехидни антрефилета против мене във вестник "Правда"?.. — Той ли бил? Ех, бял кахър. Ив. Вазов, Д, 45. Бяло злато. Разг. Памукът като суровина. Бяло петно. Книж. Нещо, което се губи от спомените, паметта ми, което не си спомням. Бял свят. Разг. 1. Земята с хората, които я населяват. Подземното царство. Полумрак. В дълбочината в ляво личи обрасла в мъх стълба, която извежда нагоре, към белия свят. Г. Райчев, ЕЦ, 5. Стоян си Ружи говори: / Ружо ле, попова снахо, / не ми е жално за живот, / не ми е мило за бял свят. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 181. 2. Добър, щастлив живот. От люлката до гроба няма бял свят за роба. П. Р. Славейков, БП, II, 28. Бял човек. Разг. Материално добре осигурен човек, чиито права се зачитат. Вдигам / вдигна бял (белия) байрак. Разг. Предавам се, признавам се за победен. Вдигам бяло знаме. 1. При въоръжена борба — предавам се, искам примирие. 2. Съгласявам се с нещо, след като съм се противопоставял, признавам се за победен. Цеков сякаш се беше забравил и само хвалеше виното: — Докторе, и аз минавам за майстор винар, ама вдигам бяло знаме,.., десет пъти си ударил най-добрите майстори. В. Нешков, Н, 276. Виждам / видя бяла бога. Диал. Преуспявам, сполучвам в живота. Мама, която слагаше палеца си вместо подпис, въздъхна и като постоя учудена, горчиво се усмихна: — Дано, мама, дано барем ти видиш бела бога! Ст. Даскалов, БП, 57. Виждам / видя бял свят. Разг. 1. Раждам се. Първото ѝ дете видя бял свят в село. 2. За писмено произведение — бивам отпечатан, публикуван. — На младини пишех и пиеси. Написах пиесата "Роб на ралото", която обаче не видя бял свят, тъй като ръкописът пропадна някъде (Елин Пелин). Сб??СЕП, 227. Вятър ме вее (ме носи) на бяла кобила (бял кон). Разг. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм. — Вятър ви носи вас на бяла кобила. За реката, дето го приказвате — добро. За китовете — и то добро. Ама, дето ще режете по една жълтица на пампор, да има да вземате. А. Каралийчев, ПГ, 138. Да те видя на бял кон. Разг. Да се отличиш, да се върнеш с победа. Заварвам (намирам и др.) по бели гащи. Разг. Напълно неподготвен (заварвам). Една ранна сутрин бе обкръжил тоя лагер [на белогвардейците] и бе намерил и войниците, и офицерите по бели гащи. Ем. Станев, ИК III-IV, 425. Излизам / изляза на бял свят. Разг. 1. За нещо неизвестно, тайно — става достояние на обществото. — Но това не е всичко — с въздишка продължи Христов. — Тези показания не излязоха на бял свят. Нешев ги запази за себе си. Х. Русев, ПЗ, 297. 2. За печатно произведение — бивам публикуван. Изнасям / изнеса (изваждам / извадя) на бял свят нещо. Разг. 1. Правя да се узнае нещо от всички, да стане достояние на всички,

разкривам. 2. Обнародвам, публикувам. Захариев, който е намерил и извадил на бял свят тоя скъпоценен ръкопис,.., обяснявал това леко обръщане в мохамеданството чрез дълговременното, непрестанно сношение на чепинци с турските войски. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 47. Минавам (преминавам) като бял вятър. Диал. Неусетно, бързо (минавам). Всичко ще премине като бял вятър. Лошото и мъката най-лесно се забравят. К. Петканов, СВ, 176. На бялото казвам черно; на черното казвам бяло. Разг. Твърдя очевидна неистина. — Аз не съм дошъл на тоя свят от рая, нито съм израснал в рай — каза той.,.. — Но все пак на черното не мога да кажа бяло. М. Марчевски, П, 151. Престъпност има навсякъде по света. . Но по кокошкарска престъпност на дребно, безскрупулна престъпна манипулация, нахалството на бялото да се казва черно и обратното, .. , със сигурност никой не ни съперничи. Дем., 2001, бр. 35, 9. Не виждам / видя бял ден; не виждам / видя бял свят. Разг. Не живея добре, имам тежък, безрадостен живот, прекарвам живота си в тежък труд. Не е видял бял ден, не е познал ни една радост. Това е бил животът му до ден днешен!.. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 458. — Може да ти е мъчно, синко;.. ама.. не може тъй.. и в къщи трябва да се помогне. Оная там, що от утрин до вечер кръст не изправя, не е робиня някому, та и на свет ден да не вижда бял свят. Ц. Церковски, Съч. III, 104. Не виждам бяло псе. Диал. В такова състояние съм (обикн. при пиянство), че не виждам и не чувам нищо. — Кмето се е напил на казана на Кочо Кърлежа, та не види бело пце. П. Велков, СДН, 85. Не виждам (не казвам) ни бяло, ни черно. Разг. Нищо — нито хубаво, нито лошо; нищо не виждам (не казвам). Отидох при нея. — "Хайде, Стано, да си идеме", ѝ казах и хванах я за рамото. Мълчи и не отговаря ми ни бяло, ни черно. Едвам я заведох в къщата си. Л. Каравелов, Съч. V, 216. Не ми дава бял ден. Диал. Не ме оставя на спокойствие. — Слушай,.. май че тази зима ще имаме сватба, а?.. — Остави, Милков, омръзнали са ми вече тия жени... Не ми дават бял ден! Г. Райчев, Избр. съч. I, 23. Посред (всред) бял ден. През деня, денем. Борис смяташе, че това може да стане много лесно, и се надяваше, че само да го изведат из вратите на затвора, ще избяга, непременно ще избяга, па ако ще би да е посред бял ден... Г. Караславов, Т, 109. Съшит (скърпен) с бели конци. Разг. В който неумело е прикрита лъжа, неискреност, измама (обикн. за думи, твърдения.). Цялата история е съшита с бели конци и никой няма да повярва, че е истина. Черно на бяло. Разг. Писмено доказателство; документ. У нея сѐ има и един страх, да се не разтури тая работа. Нали още нема черно на бяло? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 299. Ще видиш бял вълк (бивол) по (на, посред) пладне. Разг.; Ще видиш дявол посред бял ден. Разг.; Ще видиш звезди посред бял ден. Разг. Зле ще си изпатиш, ще си получиш заслуженото. Разбойници сте вие, пладнешки разбойници! — .., започвате война с изненада, с подла изненада.. Но почакайте,..! Ще видите вие бял вълк посред пладне! Д. Ангелов, ЖС, 87. Направих му обиск есенес, вярваш ли, цялата къща обърнах, но как не можах да намеря нещо. Тогава той щеше да види дявол посред бял ден. В. Нешков, Н, 8. — Тази сутрин цар Фердинанд е обявил война на Турция — .. — Ха така!.. — ще има да видят звезди посред бял ден проклетите анадолци!... Г. Русафов,. ИТБД, 135. Ясен (ясно) като бял ден. Разг. Много, съвсем, напълно ясен (ясно). Тайната около убийството на сина му беше ясна като бял ден. Й. Йовков, ПК, 166. — Значи съм постъпил неправилно.. — Ясно! — потвърди с кимване старият войник. — Ясно като бял ден. П. Вежинов, ЗЧР, 118.

Списък на думите по буква