БЯЛКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЯ̀ЛКАМ, -аш, несв., прех. Правя нещо да се откроява с белотата си от време на време. Рано сутрин и късно вечер шараните щастливо пляскали във водата, скобарите бялкали кореми по дъното, а мрените сновели насам-натам. Хр. Пелитев, ХО, 141.

БЯ̀ЛКАМ СЕ несв., непрех. Откроявам се с белотата си от време на време. Селата на берзитите се белкат тук-там из пазвите на планините. Й. Вълчев, СКН, 7. Зъберите се ѝ [на планината] светеха от слънцето като ножове. Горе някъде помежду тях бялкаше като златна нишка една пътечка. Ст. Даскалов, БП, 44.