БЯСНАТА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЯ̀СНАТА нареч. Разг. Бясно. Със своя зоопарк и с портативката / печели и сръднята, и усмивката. / Зависи кой кого ще види в баснята, / за да се смее или псува бясната. Кр. Вълков, МОО, 171.