ВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА¹ частица. Диал. При обръщение или само̀ като обръщение — за привличане на вниманието; бе, ба. Смятат ги малко диви и ги наричат "въяци", защото говорят с "ва"; Иване ва! Ела ва! Й. Йовков, ВАХ, 35. — Тук е като в консулато ва, Божиле. Тоя твой гавазин носа ми смачка. Н. Хайтов, ПЗ, 70.

ВА² и (удължено) ва̀-а... междум. Диал. За израз на учудване, на изненада; ба. — Кво? — гореше от нетърпение тя. — Избягало му Еминето. — Ва! — възкликна Келепирица високо. — Избягало? Б. Несторов, АР, 263.