ВАГАБОНТСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАГАБО̀НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. Който е присъщ на вагабонтин. От цялата му фигура лъхаше нещо вагабонтско и младежко, въпреки че той надхвърляше четиридесетте години. Ем. Станев, ИК I и II, 264. Когато си пиеха кафето, двамата приятели бидоха наобиколени от неколцина человеци с вагабонтски изглед. Ив. Вазов, Съч. VI, 12. Зловещо свири нощния стражар — / ... / Какво е туй! Нанякъде пожар? / Или са нощни вагабонтски свади? П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 249.