ВАГА̀Н

ВАГА̀Н м. Диал. 1. Малък, дълбок метален, пръстен или дървен съд, без или с дръжки; тас, паница, гаванка. — Е, сине, сахани у нас колкото щеш, майка ти и не знай колко са...сахани, тенджери, вагани, гюмове! Д. Талев, ПК, 605. Плела мома мрежа от коприна / и я фърли длъбоко езеро, / улоила риба шестокрила, / в сребрен ваган я сварила. Нар. пес., СбБрМ, 474.

2. Количеството течност или храна, която се съдържа в такъв съд.

Списък на думите по буква