ВАДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀ДА ж. 1. Изкуствено прокопан канал, по който тече вода за напояване или за каране на воденица. Вадата, която беше отбита наблизо там от реката, бе обляла май половината ливада. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 26. А сега от двете страни на овощните градини — вади. Поработили нашенци. Кр. Григоров, ОНУ, 180. Сгушена в гориста долинка над селото, карана от водите на дълбока вада, отбита от голямата река, воденичката работи сто и петдесет години непрекъснато и неуморно. Елин Пелин, ПР, 50. Като сребърни потоци Искърът и многобройните воденични вади извиват и блещат из равнината. Н. Попфилипов, РЛ, 3.

2. Малка рекичка, поточе. Изворът образуваше лъкатушна вада, която се губеше под сенките на ред стволести орехи. А. Страшимиров, А, 629. Дружината ни чакаше в селото на един чардак на пътя, поставен над бистра вада, каквито прохлаждат обикновено припланинските села. Ив. Вазов, Съч. XV, 117. // Вода от силен дъжд, от топене на сняг и под., която се стича като поток. Плисна пороен дъжд. Из двора потекоха пенливи вади, направиха си път под оградата. К. Петканов, ОБ, 231. Снегът бързо се топеше. Отвсякъде течеше вода, шуртяха вади, проблясваха капки. Й. Стоянов, ПД, 92.

3. Обикн. мн. Струя от пот, кръв и др. Почака още някое време Стоян Глаушев, сетне сложи дървото на мястото му, влезе си в дюкяна. .., обърса с шамия потта, бликнала на вади по лицето му. Д. Талев, ЖС, 114. Горещ пот, размесен с кървави вади, течеше по дебелия врат и широкото почервеняло лице на хванатия разбойник. Ив. Вазов, Съч. VII, 57.

4. Остар. Плавателен канал. В 1869 л. през ноемврия многобройни гостие, надошли в Египет от всички страни на света, за да ся намерят на тържеството за отварянието на новия път, с очите си видяха корабите да преминат по прокопаната вада из едното море в другото. Лет., 1871, 199. Венеция при устието на р. Брента лежи на 80 островчета, скачени с много мостове; вадите изпомежду служат като улици. Й. Груев, УЗ, 84-85.