ВАДАНЛЪ̀К

ВАДАНЛЪ̀К, мн. -ци, м. Събир. Диал. Покъщнина, съдове, уреди. Чибурът за сирене. Трошачката за царевица. Двата бакърени котли. Кратуната солница .., паниците, лъжиците — целият този свят, в който бе живяла досега .. и който се събираше само в една дума, в старата дума ваданлък. .. — .. Какво приказваш , синко... къде ще денем и този ваданлък? Г. Мишев, М, 212.

— Вер. от араб. през тур. vatan 'отечество, огнище'. — Друга форма: вадинлъ̀к.

Списък на думите по буква