ВАДЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀ДЕНЕ¹ ср. Отгл. същ. от вадя1 и от вадя се. Той има случай скоро да се покаже и кавалер, когато майката, при вадене пари за билета, ненадейно полита от едно тръсване към негова страна и той я обфаща с ръцете си. Ив. Вазов, Съч. XI, 76. Отдавна не беше идвал в града си, хората го бяха забравили; а ваденето на паспорт, което преди се извършваше за ден-два, сега беше станало бавна и трудна работа. Ст. Дичев, ЗС II, 555. Вадене на каменни въглища. Вадене на цвекло.

ВА̀ДЕНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от вадя2 и от вадя се; напояване. Вадене на домати и пиперки.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВА̀ДЕНЕ³ ср. Диал. Отгл. същ. от вадя3 и от вадя се; клеветене, злословене.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВА̀ДЕНЕ⁴ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вадя⁴ и от вадя се; щавене. Стипцата ся употребява за лекарство, за вапсувание .., за вадене на кожите за фабриките. Д. Мутев, ЕИ, 126.