ВАДИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀ДИЧКА ж. Умал. от вада. Пояхме зеленчуковото си бостанче нощя и по едно време водата намаля, намаля и спря. Дядо ми викна: "Я тръгни по вадичката и да видиш кой ни прави пакост!" Б. Обретенов, С, 105. Отгоре, от пролома, се спущаше една бистра вадичка, която пресичаше платото на железопътната линия и минаваше досам колибката на бай Младена. Д. Калфов, КР, 48. Мина много време, а дъждът не спираше. Напои се всичко с влага, поте‑

коха вадички. Д. Талев, И, 592. По челото на Боян не можеха да се различат отделни капки пот. Цели вадички се стичаха по него. В. Райков, ПВ, 124. Тя утихна. Сега сълзите бликнаха от очите, мокреха на вадички лицето ѝ. А. Гуляшки, Л, 263. Пенлива вадичка.