ВАДЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВА̀ДЯ1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Вземам и изкарвам навън нещо от някъде, от вътрешната част на някакъв предмет; изваждам. Бръчков стана полека; отвори ковчега и зе да вади едно по едно нещата, които съдържаше. Ив. Вазов, Съч. VI, 33. Непознатият господин приближи до нас, сложи сандъчето на земята, отвори го и почна да вади отвътре разни клещи, щипци. Ал. Константинов, Съч. I, 21. — Чакай, що е това, Войхна, що е това? — пресече приказките си Райко, като втренчи погледа си във вързопа, който Войхна съвсем развърза и вадеше нещо от него. Ст. Загорчинов, ДП, 482. После сгъна писмото, тури го в джоба си и заходи из стаята. Още няколко пъти той вади писмото, прочиташе същите редове и след туй пак започваше да се разхожда. Й. Йовков, ЧКГ, 24.
2. Издърпвам, изкарвам обикн. със сила навън нещо от място, където е закрепено или от естественото му място; изваждам. На балдъзата ѝ се заклатил мъдрец, тук ще иде да го вади. Чудомир, Избр. пр, 186. Вадя гвоздей с клещи.
3. Изкарвам от земята навън; изкопавам, изваждам. Георги беше заминал рано сутринта с каменарската бригада на кариерите — вадеха през зимата камъни да строят нови къщи на кооператорите. П. Велков, СДН, 303-304. Най-напред бяха се поскарали, когато Консула беше го подмамил да идат да вадят имане в един чужд двор в Чамурлий. Й. Йовков, ЖС, 162. — То сядането лесно, Тино, ами гледам хората всичките се пръснали по къра, по нивите, вадят картофи, обират граха,.. Не взехме и ний да посадим нещо. А. Каменова, ХГ, 234. Вадя хума. // Изкарвам навън от земните недра, черпя от дълбочина (вода, руда, нефт); изваждам. От един старинен кладенец вадеха вода с дъх на отровни билки. Ст. Загорчинов, ЛСС, 29. — Де е по-чиста водата, дядо Христо? — попита Хубен, като водеше конете... На кой улук да ги напоя? — На който щеш, на който щеш, водата е чиста, сега сме я вадили. Й. Йовков, ЧКГ, 56. С една от тези сонди бригадата на чичо Стойо вадеше дълбоко от земята нефт. П. Славински, МСК, 96. В Норвегия има рудници, от които вадят сребро, мед и куршуми, но повече тя е богата с желязо. Ив. Богоров, ВГД (превод), 122.
4. Разг. Накарвам някого да излезе навън или пред някого;изваждам, изкарвам1. Той вадеше сред конашкия двор малките длъжници на царщината и заповядваше да им ударят по двайсет и пет дряновици по краката. Ив. Вазов, Съч. VIII, 70. После пак го вадиха пред изпитовачите три пътя; но и трите пътя остана ням и безгласен на всичките им питания. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 22. // Стесн. Остар. Извиквам ученик да излезе обикн. пред черната дъска в класна стая, за да го изпитам; вдигам, изкарвам1. Вадя на урок.
5. Разг. Получавам, сдобивам се с нещо (документ, билет и др.) от някъде след направени постъпки; изваждам, изкарвам1. — Сега е хукнала: ще пътува и тя, госпожата. Тича, паспорти вади, не пита ни баща, ни майка. М. Грубешлиева, ПИУ, 125. — Тая година ще вадя патент, пушка вече намерих — хвалеше се козарят. Ем. Станев, ЯГ, 101. Гледам на гарата пристигна трен. Затичвам се аз, вадя билет обратно за София. Елин Пелин, Съч. IV, 231. Тие [турците] не хващаха никаква работа и по цял ден крояха планове по кавенетата, като кое село ще са удари, кой бей или султан отишъл в Стамбул да вади ферман за уничтожението на няколко български села. З. Стоянов, ЗБВ III, 216-217. Вадя свидетелство. △ Вадя документи.
6. Разг. Получавам парично възнаграждение обикн. срещу извършен труд; печеля, изкарвам1. — Нашият доктор — заговори Давидко — .. в село лекуваше добитъка на хората, ходеше и из другите села. Аз му бях каруцар. Добри парици вадеше човекът. Н. Кирилов, ПД, 114-115. Ще се вдигнат от село, ще отидат там, в града, и ще заживеят спокойно. Ще работят, ще вадят сухи пари и никой няма да им виси на главата, както тук. И. Петров, МВ, 186-187. И така, от една стаичка Киро вадеше на годината по 350-400 лева. Г. Караславов, ОХ I, 20-21.
7. Разг. Произвеждам, добивам, като отглеждам растения или преработвам някакъв продукт; изваждам, изкарвам1. — Селото ли? — ококори се старият. — не го бива. Преди вадехме тютюн, анасон .. Сега всич‑
ко замря. Г. Караславов, СИ, 299. — Сега мандрата ни вади сирене само за нас, по бъчва у овчар ще влезе, по каче у полевъд... Ст. Станчев, НР, 25. — А е работлив човек. Вади най-хубавите дини в този край. С. Северняк, ОНК, 147. Гроздето им не ми хареса, а пък гледам в Калифорния вадят доста добро вино. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 50.
8. Разг. Отнемам, приспадам по-малко число от друго по-голямо;изваждам. Ако цифра, изразяваща по-малко число, стои непосредствено пред цифра, която изразява по-голямо число, тогава от по-голямото число вадим по-малкото. Аритм. V кл, 8.
9. Разг. Премахвам, чистя (петна); изваждам, изкарвам1. Заседателите на съдебния съвет бяха облекли най-белите си дрехи, а членовете му вадеха петната от черните си униформи. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 180.
10. В съчет. със същ. заключение, извод, поука означава осъществяване на действие по значението на съществителното; изваждам, извличам, правя. С особен патос, когато паднеше случай, той привеждаше примери на експлоатация в животинския и растителен свят и вадеше заключение, че това състояние на нещата е съвсем логично, естествено, оправдано и законно и в човешкото общество. Г. Караславов, Т, 9-10. — Приказвам, което ще бъде... Чакай, не вади криви заключения. Ем. Манов, БГ, 202. Вадя извод. △ Вадя поука.
11. Остар. и диал. Правя снимка, фотография; фотографирам, изваждам, изкарвам1. — В София иди, в Оршова иди, или ако щеш — в Темишвар! Какво ми си се потопорчил тук в Голо бърдо на снимка да те вадя? Чудомир, Избр. пр, 75. Тошо имаше някакъв първобитен фотографически апарат и вадеше с него портрети на младоженци. А. Каралийчев, СР, 29. // Разг. Копирам; изваждам, изкарвам1. Вадя кройка. △ Вадя план.
12. Диал. Създавам, измислям, съчинявам; изваждам, изкарвам1. Там мислим цели нощи / и вадиме закони. Ив. Вазов, Съч. III, 92. На вето село нов адет не вади. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 279.
13. Диал. Отделям, изхвърлям нещо от друго нещо. Вадя измет от стоката. Н. Геров, РБЯ I, 102.
14. Остар. Уволнявам;изваждам. Малко ли чиновници всеки ден вадят за още по-дребни причини и съвсем без причина! Ив. Вазов, Съч. IX, 63. И владиката може да вади и да туря учители и попечители по волята си. П. Р. Славейков, ГУ, 25.
15. Жарг. Притежавам, имам и показвам нещо, което е красиво, оригинално (обикн. за част от тялото, дреха и др.);изваждам. — Неси, смаяна съм, ти вадиш днеска чувство за хумор! — възкликна зарадвано тя. — Това е поличба, ще прекараме чуден ден. П. Вежинов, БГ, 146. Гледай какъв крак вади! △ Вади едно деколте, не ти е работа! △ Голям акъл вади. вадя се страд. вадя си възвр. от вадя в 3, 5 и 7 знач. Вадя си картофи. △ Вадя си паспорт.
ВА̀ДЯ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Снимам се, фотографирам се. Балтов: — Имаш ли портрет? Квасников: — Вадих се преди три години, па фотографинът така ми върте главата, така ме кара да се муся и пуля .., щото кога излязох на кадро, никой ме не позна! Ив. Вазов, Съч. XIX, 49. — Портрет — бабини деветини! Нали имам от едно време, дето се вадихме в Липиска на панаира, защо ти са повече? Чудомир, Избр. пр, 9.
◊ Вадим си очите. Разг. Не сме в добри отношения; караме се, враждуваме. Ако сърби, хървати, черногорци, далматинци и пр. си вадят очите на всяка стъпка в живота, то в доста голяма степен за това е виновен техният език. П. П. Славейков, Събр. съч. VI 2, 137. Вадя думите (приказките) с ченгел (кука) от (из) устата на някого. Разг. С усилие карам някого да говори, да разказва. — От два часа, господин Александре, баща ви и аз му вадим думите из устата с ченгел. Ем. Станев, ИК III, 81. Вадя душата (душицата, душичката) на някого. Разг. Измъчвам, не оставям на спокойствие някого. Жандарин ми проводили обирниците. Мъчат бедния народец, вадят му душицата. А. Каралийчев, ЛС, 53. — На добрите войници аз прощавам малките лъжи, а на лошите им вадя душата. А. Гуляшки, ЗВ, 38. Вадя залъка от устата на някого. Разг. Отнемам някому последните средства за препитание. С новото правителство бяха най-ненавижданите хора в селото, стари хайдуци, що и залъка на сиромашията вадеха от устата ѝ. Г. Караславов, ОХ IV, 254. Вадя зъби. Разг. Никнат ми, растат ми зъби. Вадя кестените от огъня (жаравата, жарта) за (заради) някого. Книж. Извършвам опасна и рискована работа, която ще ползва друг. — Колко малко са ви познавали и ония, които са ви се доверили и са ви сваляли звезди от небето, за да вадите кестените от огъня зарад тях. В. Нешков, Н, 423. Вадя кестените от огъня чрез някого; вадя кестените от (из) огъня с чужди ръце. Разг.; Вадя кестените от (из) огъня с людски ръце. Диал. Използвам друго лице при извършване на опасна и рискована работа, която ще ми донесе облага. Смята човекът да му стана маша — чрез мен да вади кестените от огъня. Т. Влайков, Съч. III, 240. С чужди ръце гледа да извади кестените из огъня. П. Р. Славейков, БП II, 140. С людски ръце иска да вади кестените из огъня. П. Р. Славейков, БП II, 140. Вадя меч<а си> против (срещу) някого или за нещо. Книж. Започвам, повеждам въоръжена борба против някого или за нещо. — Що мислиш, побратиме, щяха ли да дойдат едните от толкова далеко .., да не бях вадил меча си
за правда, а? Ст. Загорчинов, ДП, 348. Вадя нож1 за някого или за нещо. Разг. Готов съм да се бия за някого или за нещо. — Зад Сърбия, до гърба ѝ е Австрия. А Гърция — там, далеко в морето, и ингилизкият цар нож вади за них. Д. Талев, ПК, 151. Той не даваше, дето се вика и птичка да прехвръкне през имота му — хвърляше брадва по чуждия добитък, вадеше нож за една бразда, за един мамул. Ил. Волен, МДС, 219. Вадя нож2 (кама) на някого. Заплашвам да убия някого. — Бела не направих, ама до косъм дойде. — И като сви юмрука си, той завъртя заканително глава: — Кама ще ми вади, мръсник с мръсника му! Г. Караславов, СИ, 87. Който вади нож, от нож умира. Послов. Вадя от (из) носа някому нещо. Разг. 1. Натяквам на някого или му причинявам голяма неприятност заради доброто, което съм му направил. 2. Отмъщавам си на някого за някаква неприятност, която ми е причинил. Вадя от ум някого. Диал. Подстрекавам, подучвам някого да извърши нещо неразумно, нередно. Не беше ли възможно.., щото подобни хора, за които няма вече бял свят, да са нахвърлят на бившия си проповедник, който е ходил да ги вади от ум по селата им? З. Стоянов, ЗБВ III, 234. Вадя очи. Разг. Лесно и бързо бивам забелязан, правя впечатление. Руската народност на Дормидолски и Дакито, дори и на Бейката, вади очи! Ив. Вазов, Съч. IX, 197. Вадя очите на някого. Разг. 1. Преча някому с присъствието си, с вида си; дразня. Защо тая проклетница с другите ергене се държи така, а пък с мене съвсем напротив? Какво ѝ вадя аз очите? Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 244. — Поне тоя дъб да отсече, да го не гледам — корените му са порасли в сърцето ми... — Ще го отсека, като му вади очите. Елин Пелин, Съч. III, 153. 2. Натяквам на някого за нещо. — Ами я ако свърне каруцарят по някоя тъмна уличка и остави половината жито у дома си! ... Има да ни вадят очите кооператорите, че малко им се е паднало на трудоден. Кр. Григоров, И, 21.Вадя приказки (дума) някому. Разг. Създавам лошо мнение за някого, като злословя за него. Неделча ази извардих, / с добром му казах, поръчах: / акъла да си прибира, /.. / зере му няма хаира, / повторно кого зачуя / за нази дума да вади, / с нази да се кашмери / пред свойте голи другари. Ц. Церковски, Съч. II, 210. Вадя си гнева (яда) от, на някого. Разг. Ядосан съм и хокам, ругая някого или му причинявам зло, обикн. без да е виновен. Когато еничарските табори са възвръщали от Мора и Сърбия не твърде удовлетворени, вадели си гнева от мирната рая, която доплащала греховете и на гърци, и на сърби. З. Стоянов, ЗБВ I, 264. Не си вади яда на детето, то не е виновно. Вадя си очите1.Обикн. над, с нещо. Разг. Мъча се с някаква работа, свързана с напрегнато и продължително взиране или извършвана при лошо осветление. — Цяла година съм си вадила очите над тия ситни везма. К. Петканов, СВ, 160. Един си вадеше очите на мъждивата светлина с книга някаква. М. Кюркчиев, ВВ, 7. В общината, макар и вече твърде късно, още си вадеше очите секретар-бирникът, цял заровен в разни списъци и квитанции. Д. Калфов, Избр. разк., 54. Вадя си очите2 с някого. Диал. Имам интимни, любовни отношения с някого. Жените, чиито мъже "кръшкат" и си вадят очите с други жени, на Преображение пробиват дупка в средата на добре цъфнал слънчоглед и през нея прозират мъжете си — отсега нататък мъжете им ще се преобразят и ще се обърнат с лице към венчаните си жени. Ив. Хаджийски, БДНН I, 134. Вадя си хляба (хлебеца). Разг. Изкарвам прехраната си. Сетне в университета тя срещна един студент, който работеше в някакъв ресторант и тъй вадеше прехраната си .., студентът демонстрираше надмощие сред колегите си с превъзходството на човек, който сам си вади хляба. Д. Вълев, Ж, 131. Баща му, старият воденичар Иван Трифонов, от дълги години вземаше под наем воденици и с това си вадеше хляба. Г. Караславов, ОХ I, 409. На умряло куче нож вадя. Разг. Проявявам смелост, когато опасността е отминала; боря се срещу някого, който вече е безопасен. С памук вадя душата (душицата, душичката) на някого. Разг. Измъчвам някого, като се старая това да бъде прикрито, без да има явен външен израз. Досега бай Гешо кметския върти-суче покрай началствата, ама все още не смее... Съблича ни елека, верно, ама гледа така полека, с два пръста, да ни не разсърди... С памук, дето се казва, ни вади душата. Ст. Даскалов, СД, 354.
ВА̀ДЯ2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Напоявам засадено място с течаща вода. Уж свършихме, а тате все измисля по нещо ново: биволиците да се напоят, да се отведат на ливадата, да вадим градината, съчки да съберем и струпаме и какво ли не още. В. Бончева, АП, 31. Две недели има откак е във гроба: / Умря ненадейно, кат вадеше боба. Ив. Вазов, БМ II, 105. вадя се страд.