ВАЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАЙ, (удължено) ва̀ай и (удвоено) вай, вай междум. Диал. 1. За израз на окайване, съжаление. — Вай, вай, Кисел Косто, феса ми няма. Т. Харманджиев, КЕД, 107. — Вай, съсипах се за тия гявуре... Цял ден бия път. Ив. Вазов, Р, 29. Стара ханъма, толкова стара и съсипана, че дори не крие лицето си с яшмак, вика пискливо: — Вай, вай... Един ден тия дървени топове ще станат железни и ще съсипят девлета ни... Хр. Бръзицов, НЦ, 187. — Дельо, какво си се окумил тъй? .. — Пак ме биха... — Вай, завалията... Ст. Чилингиров, ПЖ, 74.

2. За израз на силна уплаха, на ужас. — И аз съм патриот! — похвали се Реджеб — И тъкмо защото съм патриот, преди пет минути убих на улицата един държавен предател... — Вай! — прехапа устни Надир. — Ами ако те хванат? Г. Караславов, Избр. съч. II, 401. — Бирникът дошъл! — Бирникът ли дошъл? Вай, оцапахме я сега! Ц. Церковски, Съч. III, 241. Пантелей изпусна вестника и изрева като бик,.. — Вай, Хаджи, заклаха ни! — извика той. А. Гуляшки, МТС, 58.

3. За израз на болка, на страдание; ох, ой, олеле. Той стреляше от прозореца и забиваше стрели в гърбовете на своите поданици — за да си упражнява ръката. Ужасените поданици бягаха нагоре към "Света София" и викаха: — Вай, вай, вай! А. Каралийчев, С, 52-53. Тръндафил се мъчеше да си закопчи колосаната яка: .. "Хъ-де, помогни"! Минка веднага се изправи пред него... Не отвън, не отвън — ей оттук през ризата... вай-вааай! Ущипа ме, мари!" М. Кремен, СС, 44-45. — Свърши се! Дадох си имотеца! — Вай! — изхлипа жена му само веднъж. Н. Каралиева, Н, 131.

4. За израз на силна изненада, на учудване. — Що е туй, море бабо? — спря се срещу тях заптието, което пазеше пред оградата на затвора. — Вай, вай, вай! Много нещо , бре... Д. Талев, ПК, 586. — Нямат фереджета!... Без фереджета са! — завикаха наоколо. .. — Вай!... вай! — летеше надлъж и нашир. Б. Несторов, СР, 268.

5. Като нареч. Остар. Тежко̀, горко̀. Вай на този момък, който би се доближил до нея ..! На минутата ще се изправи добрий ѝ брат пред него и с един яростен, див, кръвнишки поглед, ще го забере. Ил. Блъсков, СК, 22. Онези малакофи, онези костуми, онези джекета-мекета, полки-молки, кокове-мокове: една кола моди. И те сѐ на гърба на мъжа са тварят. Вай на онзи мъж, ако гърба му е слабичък. Д. Войников, КЦ, 55-56.

— От перс. през тур. vay.