ВАЙКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀ЙКАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от вайкам и от вайкам се. Жените, старците и децата изпращаха със сълзи и вайкания войнишките дружини надалеко по пътищата. Д. Талев, С II, 165. Живка току-що беше дошла от село. Тя седеше мълчаливо и слушаше вайканията на жените. П. Здравков, НД, 78. София се притаила още повече. Само край бесилките отеквали вайканията и писъците на вдовиците и сираците. П. Мирчев, К, 29.