ВАКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀КА нареч. Диал. Така. Кой що ке търпи докрай, той ке се спаси и душевно, и телесно. — Е, е, море старче,.. вака ми велеше и жената ми, као тебе. Нар. прик., XIV, 112. Треки път гяолот беше му се повалил на детето и беше го заплашил, велейки: .. парче по парче ке те напраам; вака да знаеш. Нар. прик., СбНУ XV, 82.

◊ И вака, и така. Диал. Употребява се за човек, който угодничи едновременно на две страни с различни интереси, за да извлече облага за себе си; двуличен, неискрен.