ВАКАНЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАКА̀НЦИЯ ж. 1. Установено време, свободно от занятия, обикн. в учебно заведение. По една отколешна традиция, която заможните семейства още пазеха, Цветана се учеше в Роберт колеж в Цариград, но всяка ваканция прекарваше тука. Й. Йовков, ПК, 37. Къцьо, големият ѝ син, който се учеше в търговската гимназия в Пловдив, щеше скоро да си дойде за лятната ваканция. Г. Караславов, ОХ IV, 306. Според баща му той бил първият ученик и затова хората се чудеха защо след коледната ваканция той не замина, а си остана вкъщи. Г. Белев, ПЕМ, 67. Към Коледа ще ви дойда на гости, както някога през студентските ваканции. Много съм уморен от работа. М. Грубешлиева, ПП, 231. През лятото интелектуалният живот замираше за два-три месеца. Ваканция за учебните заведения, за театъра, за списанията, за издаване на книги. К. Константинов, ППГ, 185. За отпуск и дума не можеше да става. Трябваше да се задоволи само с писъмцата .. и да чака вече редовната съдийска ваканция през лятото. Д. Калфов, Избр. разк., 64. Семестриална ваканция.

2. Свободна длъжност, незаето служебно място. — Щом се отвори някъде ваканция, по двайсе души чакат над нея — сѐ с големи препоръки — и тоя час тя се заима. Т. Влайков, Съч. II, 170-171. — А кой ще работи на всичките тия машини? Не знам дали ме разбираш добре, ама тук има ваканции за още шестима магистри като тебе! А. Гуляшки,МТС, 309. В общината се е открила една ваканция за прислужник, кехая, да бие барабан... Ст., 1968, бр. 1178, 2.

◊ Дървена ваканция. Разг. Извънредна ваканция за учениците през зимата, поради липса на отопление в класните стаи.

— От фр. vacance през рус. вакансия.