ВАКЛИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀КЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. гальов. от вакъл. Вакличката му главичка [на агнето] с хубави кротки оченца бе неизразимо хубава. Н. Попфилипов, РЛ, 21. Кога отсеят брашното, ще накарат едно хубавичко и вакличко момченце да разбърка напред брашното със свирка. С. Бобчев, Н, 1883-1884, кн. 3-4, 356. Кога съм била мънинка, / мене ма мама къпала, / с прясно ма мляко къпала,.. / с черно ма грозде хранила. .. / Ют гроздето съм вакличка. Нар. пес., СбНУ XLVII, 120.