ВАКЛУШКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАКЛУ̀ШКА ж. Диал. Умал. гальов. от ваклуша. Той ще ходи често, ще носи токички и тасми, обнизани със зелени синци, и ще ги привързва на вратовете на най-лудите ваклушки. Г. Караславов, Избр. съч. I, 86. Кога ме мама родила,.. / на череша се подпрела, / та затова съм ваклушка. Нар. пес., СбНУ XIV, 28.