ВА̀КУУМ

ВА̀КУУМ м. 1. Физ. Техн. Разредено състояние на газ в затворено пространство, където налягането е по-ниско от атмосферното. Радиоактивният източник се поставя във вътрешността на кухо метално цилиндърче, в което се създава вакуум. Ц. Цанев, АЧ, 21. Роторът работи в среда на висок вакуум, т. е. в пространство, от което до значителна степен е бил изсмукан въздухът. НТМ, 1961, кн. 7, 28.

2. Прен. Празнота, празно пространство. Не биваше ни за миг да ги допущам да ме усетят различна от тях.. Около моята осминка от стаята [в общежитието] ще се образува вакуум. Бл. Димитрова, ПКС, 25. Ников потвърди, че ако врагът унищожи свестните хора, наистина утре в отворилия се вакуум ще нахълтат разни отрепки. Д. Вълев, З, 239. На мястото на всичките тези всекидневни грижи и разправии се появи вакуум и Белички почувствува, че в момента не може да се занимава с никаква сериозна работа. Д. Фучеджиевв, Р, 123. — Извинете ме, господине, аз наистина съм объркан тази нощ. Лошото е, че късно оцених ролята на този човек — едва сега, когато го няма. В тоя политически вакуум... Г. Стоев, З, 62.

— Лат. vacuum 'празно пространство, свободно място'.

Списък на думите по буква