ВАЛДХОРНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀ЛДХОРНА ж. Муз. Меден духов музикален инструмент, представляващ тясна, завита кръгообразно тръба, с голямо фуниеобразно разширение в края, който има мек и плътен тон; валдхорн. Отникъде не се чуваше звук. Поне ревът на говедо да се чуеше, щеше да ми се стори като тържествения звук на валдхорна, зовяща двойките за кадрил. Н. Попфилипов, РЛ, 97. Концерт за валдхорна и оркестър.

— От нем. Waldhorn.