ВАЛЕНКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВА̀ЛЕНКИ мн., ед. (рядко) ва̀ленка ж. Зимни топли плъстени ботуши. Виждат се повече жени, със заруменели млади лица и дебели зеленикави шинели .., с калпаци, с валенки. Н. Фурнаджиев, МП, 8. На вратата ги спря смръщен, брадат рибар .., кожухът стигаше до краката му, обути в парцаливи ватирани валенки. Д. Добревски, БКН, 157.
— Рус. валенки.