ВАЛЕНТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
-ВАЛЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Втора съставна част на сложни думи със значение: 1. Хим. Който отразява способността на даден елемент да се съединява с атомите на друг елемент в определено отношение, означено с първата част на сложната дума, напр.: едновалентен, двувалентен, поливалентен.
2. Грам. Който отразява способността на дадена дума да се съчетава с други думи в определено отношение, означено от първата част на сложната дума, напр.: поливалентен (глагол).