ВАЛЀНТЕН

ВАЛЀНТЕН -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Хим. Който се отнася до валентност. Валентна теория. Валентна връзка.

2. Грам. Който се отнася до съчетаемостта на дадена дума с други думи. Валентен речник на глаголите в българския език.

— От лат. valens, -entis 'струващ'.

ВАЛЕНТЕН

-ВАЛЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Втора съставна част на сложни думи със значение: 1. Хим. Който отразява способността на даден елемент да се съединява с атомите на друг елемент в определено отношение, означено с първата част на сложната дума, напр.: едновалентен, двувалентен, поливалентен.

2. Грам. Който отразява способността на дадена дума да се съчетава с други думи в определено отношение, означено от първата част на сложната дума, напр.: поливалентен (глагол).

Списък на думите по буква