ВАЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАЛЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Истор. В Османската империя — управител на вилает. И те разправиха, че полицията уловила писмото на някой си българин до турския валия в Одрин. Ив. Вазов, Съч. XXI, 221. На другата заран .. от еничарските одаи при

джамията Сюлеймание излязоха вестоносци — .. Заповедите на великия Диван трябваше да стигнат до кадии и валии. В. Мутафчиева, ЛСВ, 68. На рождения султанов ден учениците .. отиват в конака да засвидетелствуват пред валията своите верноподанишки чувства към падишаха. П. К. Яворов, Съч. II, 175.

— От араб. през тур. vali. — Друга (остар.) форма: ваалѝя.