ВА̀ЛКА

ВА̀ЛКА ж. Диал. 1. Нещо, оваляно като топка. От хвойновия лес не е слизало нищо друго, освен валки сняг, паднали от клоните на бориките — някои стигнали до реката, някои се задържали на брега. Н. Попфилипов, РЛ, 107. Ех, пак се ти / за нас сети, / о, дядо стар, / и носиш дар — / пързалки гладки / и сняг за валки. Елин Пелин, ПБ, 96. Едни от пчелите ся върщаха от паша и носяха на краката си восчени валки. С. Радулов, НД (превод), 84. Валки от тесто.

2. Топка за игра (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква