ВАНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀НА ж. 1. Голям, открит, обикн. продълговат съд от чугун, порцелан и др., предназначен за къпане. До спалнята беше тоалетната и банята, цялата облицована с фаянсови плочки. Порцелановата вана можеше през цялото денонощие да се пълни с топла и студена вода. Г. Белев, КВА, 72.

2. Къпането в такъв съд с хигиенна или лечебна цел. Препоръчват ми хладки вани. △ Солени вани. Лечебна вана. Минерална вана.

3. Техн. Съд с различна форма и размер, използван като вместилище на течност, в която се потапят обработваеми предмети. Фотографска вана. Стерилна вана. Вана с живак. // Прен. Течната среда, с която е напълнен този съд. Графитова вана. Златна вана. Маслена вана. Оловна вана. Солна вана.

— От нем. Wanne.