ВАНДА̀ЛИ

ВАНДА̀ЛИ мн., ед. (рядко) ванда̀л и ванда̀лин м. 1. Истор. Древногерманско племе, известно с жестоките си войни срещу Рим, след завладяването на който (в 455 г.) унищожило много ценни паметници на изкуството и културата. Германското племе вандали опустошило много земи по своя път. Ист. V кл, 1980, 253. Тука е бил доведен някога кралят на вандалите Генемир, пленен от ромейския военачалник Велизария. А. Каралийчев, В, 131. Финикийци и картагенци, римляни и вандали, византийци и сарацини са водели кървави битки за поробване на храброто местно население. ВН, 1959, бр. 2595, 4.

2. Прен. Разрушители на културни ценности. Хитлеристките вандали, съзнателно и умишлено разрушиха безброй паметници на културата в окупираните страни.

— От нем. Vandalen през рус. вандальI.

Списък на думите по буква