ВА̀НИЧКА

ВА̀НИЧКА ж. Умал. от вана (в 1 и 3 знач.). Жената, макар и млада, имаше измъчен, състарен вид. Ние я заварихме, когато къпеше черничкото си детенце в една изтърбушена цинкова ваничка. Г. Белев, КВА, 185. Професорът .. беше седнал с тефтерчето в ръка сред епруветки, колби, ванички и спиртничета. Тонич, СбСт, 299.

Списък на думите по буква