ВАПЦИЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАПЦЍЛКА ж. Остар. и диал. Боя, багрило, багрилка, багра. И всичкото това го смачка, сви, сграбчи и фърли в огъня под котела, в който варяха вапцилка от орехови кори. Ив. Вазов, Съч. VIII, 51. А някакъв мъж стоеше на стълбичка, та бъркаше с дървена лопата това, що вреше в казана .. — Щем, щем, ще я оправим — обади се онзи, който бъркаше вапцилката. В.Мутафчиева, ЛСВ I, 522-523. С нарочни фермани султаните забранявали на раята да се облича в пъстро облекло. С орехова шума каквото е можело да се боядиса — толкоз! Никакви други вапцилки, никакви шарении! Н. Хайтов, ШГ, 17. Редкият метал хром, .. както и кобалтът .. има единствено употребление за състава на вапцилките. Знан., 1875, бр. 24, 374.

— Друга форма: вапсѝлка.