ВАРАКОСАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАРАКО̀САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от варакосам като прил. Който е покрит, украсен с варак. По багреницата бляскаха разноцветни стъкла и мъниста, а на главата имаше варакосана жълта коронка. Ст. Загорчинов, ДП, 271. Показа се годеницата с нова премяна, тръгна около софрата да раздава варакосани китки. К. Петканов, ОБ, 237. Сладкодумницата отиваше под венчило. Беше набулена и накичена от главата до петите. На челото ѝ лъщеше варакосан венец от чимшир. К. Калчев, ПИЖ, 106. — Да намеря една варакосана бъклица, че да отида да изкараме сватбата бари. П. Тодоров, Събр. пр II, 430. Варакосана сурвачка.