ВАРАКОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАРАКО̀СВАМ, -аш, несв.; варако̀сам, -аш, св., прех. Украсявам с варак. — Като надиплите хубаво колата, ще отчеснете по един голям клон чимшир, ще го варакосате и на всяка кола ще затъкнете отзад. П. Тодоров, Събр. пр II, 434. Цана на Денча думаше: / — Тук седи, Денчо, не оди, / .. Тъзи година първата / свещите ша варакосаме. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 83. ● Обр. Стопи се нощта и зората / пробуди дървета и птици. / .. / Над Рожен ранилото слънце / с лъчи варакоса простора. У. Керим, СМ, 16. варакосвам се, варакосам се страд.