ВАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀РВАМ¹,-аш, несв.; ва̀рна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Изпреварвам някого в нещо. Споменах, че като започнали още първата година да се одумват, взел, че сменил хубавата стока с най-изпосталелите овце в кооператива и как на края на годината, като теглили калема на съревнованието, пак варнал другите. М. Кюркчиев, ВВ, 138. — Искаш ли на облог да се хванем, че аз преди тебе ще умра? .. — Ако те варна, ти ще дадеш кенарена риза за погребението ми. О. Василев, ЖБ, 429. варвам се, варна се страд.

ВА̀РВАМ², -аш, несв.; ва̀рна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Оставям на мира някого; не закачам, не безпокоя. варвам се, варна се страд.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.