ВАРВАРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀РВАРСТВО, мн. -а, ср. 1. Безогледно унищожаване на културни ценности. — Аз ви предупреждавам .., че няма да напусна София и ако вие посмеете да запалите града, вие ще носите тежка отговорност! Целият свят ще узнае за вашето варварство! Д. Линков, ЗЗБ, 138. // Постъпка, проява на див, жесток човек; варварщина. Башибозуците я убили. Предадените мъже, които видели с очите си това варварство на турците, впуснали се да си земат оръжието. З. Стоянов, ЗБВ III, 287. Ни в една друга земя ние не срещаме такива ужасни варварства, такива свирепи преследвания и

такива зверски мъчения. Знан., 1875, бр. 13, 208. Специално спрямо българите той [Гладстон] бе разположен най-благосклонно. Не бе ли той, който подигна европейската съвест срещу турското варварство? С. Радев, ССБ I, 214.

2. Само ед. Истор. Втората степен от развитието на човешкото общество, преход от дивачеството към цивилизацията. В своето развитие тези племена са още в периода на дивачеството и варварството. С., 1952, кн. 12, 175.

3. Само ед. Остар. Голяма изостаналост, непросветеност. По-голямата част на Африка е потънала във варварство. Ив. Богоров, ВГД (превод), 250. Негрите лежат в дълбоко невежество и страшно варварство. С. Бобчев, ПОС (превод), 250. Западний бряг от тая страна е населен от множество диви племена, кои ся находят в най-грубо варварство. С. Радулов, ГМП (превод), 194.