ВАРДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀РДА¹ ж. Диал. 1. Място, където пази стража и сградата, в която седи стражата; стражница, вардачница, беклеме (Н. Геров, РБЯ).

2. Стража. Случайно и едно заптие от вардата ни стана другар. Ив. Вазов, Съч. VII, 86. Турят са варди на бреговете на реката, които не оставят да се хвърга в нея нищо отвратително. Знан., 1875, бр. 5, 71.

3. Място, където ловците причакват дивеча. Прекосихме шосето, смъкнахме се по тясната пътечка към яза и след минута се намерихме във върбалака, на онова място, което старецът беше определил за варда. Ем. Станев, К, 17.

— От ит. varda през гр. βάρδια. — В-к Цариградски вестник, 1848.

ВА̀РДА² и (удължено) ва̀рда-а междум. Разг. Вик за предупреждение — отстрани се от пътя, пази се. Ухилен и щастлив, той от време на време подскачаше на един крак и извикваше с всичка сила: — Варда! — като че пред него имаше сума хора, които пречеха на пътя му. Елин Пелин, ЯБ, 15. Спиро, преносвачът от гарата, тикаше цяла количка куфари и отдалече викаше: "Вардааа! Път моля! Вардааа!" В. Ченков, СНД, 131. — Варда-а! Ванко трепна и се дръпна назад. Някаква машина на високи колела идеше към него. М. Грубешлиева, ПИУ, 18-19.

— От ит. varda 'гледай, пази се (морска команда)' през гр. βάρδα (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 231). — В-к Съветник, 1864.