ВАРЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВАРЀНЕ, мн. -та, ср. Отгл. същ. от варя и от варя се. Той [академикът] излезе с толкова лека стъпка от кабинета, сякаш варенето на кафета беше неговото любимо хоби. П. Вежинов, НБК, 319. Чичо Сава имаше сушилня за сливи, един казан за варене на ракия и една цилиндра. К. Калчев, ПИЖ, 66. През това време баба му се изтътрузи до тях и подаде на Пенко една торба с пита хляб, буца сирене и бобец за две-три варенета. П. Здравков, НД, 228. Между другата плячка .. намираха се и 450 големи котли за варене на гюлово (розово) масло. Г. Бенев, БК (превод), 56.