ВАРИАНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАРИА̀НТ м. Разновидност, видоизменение на нещо (обикн. на литературно, музикално произведение, на проект, план, решение и др. под. или на начина на действие). През 1833 година Гогол пристъпва към работата на тая комедия ["Женитба"], която в първия свой вариант носи название "Годеници". Н. Лилиев, Съч. III, 177. Той никога не се задоволявал с една хармонизация, т.е. с един пример, а всякога давал по няколко варианта. Ст. Грудев, ББ, 20. Крум щастливо се обръщаше в леглото и премисляше всички възможни варианти на своето светло бъдеще. К. Калчев, ЖП, 229. Безчислени са скиците, бележките, вариантите на големите Майсторови творби. Е. Каранфилов, Б III, 88. Сега той лежеше на пустия хълм и като командир пред бой искаше да запомни всички гънки на местността, да предвиди всички възможни варианти на бъдещия бой. Д. Кисьов, Щ, 164. Вариант на пиеса. Вариант на сценарий. Компромисен вариант.

— От фр. variant.