ВАРИА̀ЦИЯ

ВАРИА̀ЦИЯ ж. 1. Книж. Разновидност, видоизменение на второстепенните елементи на нещо при запазване на същинската, основната му част; вариант. П. Р. Славейков, като преправя една вариация на втора новела от Декамерон, изменя не само името на героинята на "Хубавинка Янка", но и вътре в повествованието вмъква чисто български елементи. Г. Константинов, ПР, 8. — Но — какво? Да не се е случило пак нещо ново?! Трябва да има нещо ново пак! — Както знаеш. Пак старото, само че — в друга вариация. Д. Калфов, Избр. разк., 352. Разказа случката в нова вариация.

2. Видоизменение на мелодия. Изпя песента в нова вариация.

3.Само мн. Муз. Музикално произведение, в което темата няколкократно се повтаря с изменение във фактурата, лада, тоналността, мелодията, хармонията и др. Ставах все по-настоятелен. Дори го помолих да изпълни своите вариации за цимбал по Лист. С. Северняк, ИРЕ, 136. Вариации от Бетовен. Вариации от Хайдн.

4. В балета — неголям класически солов танц с бързо, живо темпо, който обикновено е сложен в техническо отношение. Артистката танцува .. блестящата вариация из "Силвия". К, 1926, бр. 66, 3.

— От фр. variation.

Списък на думите по буква