ВАРИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАРЍЯ¹ ж. Диал. Тежък железарски чук. Самоковските мадани имат само един чук, когото викат вария. БО, 1846, 7.

— От гр. βαρεqα.

ВАРЍЯ² ж. Остар. Езикозн. В старобългарски, гръцки и др. — тежко ударение. Поп Ставри беше неукротим и повеляваше да се въведат пак оксиите и вариите, но най-после отстъпи и се съгласи да останат само над Бог и над ангел. Ив. Вазов, Съч. VIII, 98. — Ех, да би вие знаяле как тоя Хаджи Генчо пише поменици! — С оксии, с варии и с титли, като да са напечатани. Л. Каравелов, Съч. II, 5. Ударенията са три: остро или оксия ([TODO convert greek=ÿ]), тежко или вария (̀) и облеченно или камора ( ? ). Ив. Момчилов, ПСЕ, 167.

— От гр. βαρύς 'тежък'.