ВАРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀РКА¹ ж. Остар. и диал. Лодка, ладия. А само преди половин час .. Тодори стоеше на руля, морският вятър изпъваше латинското платно и старата варка кръстосваше огромния син залив. С. Чернишев, ВМ, 5. По равните бакърени води на Босфора се проточиха пък върволица варки. П. Тодоров, И II, 25. Месец в облаци се мярка, / трепка, кърши се вълна, / плъзга се крилата варка / в теменужна мрачина. К. Христов, Избр. ст, 30.

— От лат. barca през гр. βάρκα.

ВА̀РКА² ж. Остар. 1. Варене, добиване, произвеждане на бира, спирт и др. (Ст. Младенов, БТР).

2. Казан за такова варене. В центъра на павилиона се намира варката, т.е. казана и кацата за варене на бирата. Бдн, 1909, бр. 19, 1.

3. Времето, когато обикн. се извършва такова варене.