ВА̀РКАМ

ВА̀РКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. 1. Движа се бързо; бързам. — На̀, от тази заран съм тръгнала и варкам. Ив. Вазов, Съч. VIII, 163. Да оставим всичко и... по-скоро, по-скоро към тая височина, която ни мамеше с чудесен изглед. — Не варкай! Ще загрееш лагерите — подряза бай Ангел Пакета моите бликнали изведнъж туристически импулси. Н. Хайтов, ПП, 74. Тогава майка ми мя нагъна да мя моли и заклина да бягам, за да ся избавя .. Аз ѝ отвърнах, че или с нея ведно или никак няма да бягам, па я хванах за ръка и пресилих я да варка. Лет., 1874, 118.

2. Върша нещо бързо, за кратко време или веднага, без да се бавя; бързам. — И недей толкова да варкаш, да хвърляш примка на шията на хората! Ст. Даскалов, СЛ, 343. — Слушай, Янко, слушай, щерко, / що та майкя учи; / кога идеш на момкови двори, / ти не варкай от кон да отседнеш. Нар. пес., СбНУ III, 65. Да кажеш, Велко, на Петър: / По-скоро Петър да варка / да си събере сватове. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 221.

ВА̀РКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надпреварвам се, състезавам се в бягане.

Списък на думите по буква