ВА̀РНИК

ВА̀РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Варница (във 2 знач.). Купихме си крава .. Но една зима кравата се удави в някакъв варник. КГ, 1972, кн. 1, 4.

ВАРНЍК

ВАРНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Отвор на рудна пещ, отдето излиза сгурията.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Списък на думите по буква