ВАРОВИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАРО̀ВИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Скала от утаечен произход, съставена предимно от калциев карбонат, която широко се използва като строителен материал, за получаване на вар, цимент и др.; варовник. Варовиците са скали, образувани чрез спояване на остатъци от миди и скелети на дребни морски животни. Х. Попйорданов и др., ПИ, 16. Грамадни количества калциев карбонат се срещат в природата под различни форми. Варовикът, който е най-разпространената му форма, образува цели планински вериги. Хим. IХ кл, 1950, 44. Във Врачанско са разработени кариери за бял облицовъчен варовик. Геогр., Х кл, 185.