ВАРОВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАРО̀ВНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Варовик. Тихата лъка край Марица .. се е превърнала в гигантска работилница, в която много хиляди работни хора копаят каменни въглища от рудниците на мина "Марица", превръщат дурханските варовници и маришката глина на цимент. А. Каралийчев, НЗ, 234. Десетки заредени взривове разбиват могъщите пластове на варовниците, дълбаят гигантското легло на язовирната стена. З. Сребров, Избр. разк., 187.