ВАСИЛА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Сурвакар; василичар. Стани нине, господине, стани, Стано, отвори ни, / ния не сме лоши ора, / на̀ сме ние добри гости, / добри гости, коледари, / коледари, василари. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 318.