ВАСИЛИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. 1. Сурвакар; василар.
2. Мъж, преоблечен със смешни дрехи като старец, който в нощта срещу Нова година ходи по къщите да изпраща старата година и да посреща новата.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.