ВА̀ТАЛА

ВА̀ТАЛА мн., ед. (рядко) ва̀тало ср. Рамка на бърдо на ръчен тъкачен стан. — Защо се блъскаш? — казваха ѝ жените, като я завареха седнала пред кросното, хванала с две ръце дръжката на ваталата. — Твойте снахи няма да постелят такива черги. Г. Мишев, ЕП, 211.

Списък на думите по буква