ВАТАХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАТА̀Х м. 1. Остар. и диал. Главен майстор на рударска пещ, на видня. Само писарят, ватахът и гезеджията в един от двата мадана представляваха Махмуд бей при зариването на тялото в скованата от студ земя. А. Христофоров, А, 232. Казваха [рударите] на сгурията "шлякно", на майстора "ватах", на самокова "маден". Вл. Свинтила, СЗЗ, 294.

2. Остар. и диал. Управител на чифлик и надзирател на ратаи. Един ватах разправяше, че когато Йоаким влязъл в палата и зинал да говори на Чоки, внезапно езикът му се свързал и той останал със зяпнали уста. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 202.

3. Диал. Главатар на русалийска дружина (Н. Геров, РБЯ).

— Вер. от трак. (Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971). — Друга форма: вата̀ф.