ВАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀ТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от вата (в 1 знач.). Ватена подплата. Ватени подплънки.

2. Който е подплатен с вата (в 1 знач.); ватиран. Той е стегнат в нова ватена куртка и в нови ватени панталони. Г. Караславов, Избр. съч. III, 74. Вратата се отвори и влезе Борко, изтърси снежинките от яката на късото си ватено палто и го закачи зад вратата. М. Марчевски, ГБ, 100. Ватено работно облекло.

2. Който е от трикотажна тъкан, мъхеста от вътрешната страна; ватиран. Ватена фанелка. Ватени гащи. Ватено бельо.