ВАТЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀ТЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Индив. Ватенка; памуклийка. През нас, през порите на кожата ни префучават годините-ветрове с лъх на вар и цимент, .. с усещане на скоравени от пот и мраз ватеници около врата като гилотина, с вкус на рядка бобена чорба от общи бригадирски казани. Бл. Димитрова, О, 107. Вечерта едва се вместиха [работниците] по пейките в клубната барака. Мокрите ватеници лъхаха на сняг и умора. Бл. Димитрова, ПКС, 121.