ВА̀ТЕНКА

ВА̀ТЕНКА ж. Горна работна дреха с дебела ватена подплата, тегелирана отгоре на равни разстояния; памуклийка. От тъмни зори пътувам в рейса за Мадан, претъпкан с непознат народ, облечен във ватенки. Н. Стефанова, РП, 117. Той бръкна във вътрешния джоб на парцаливата си ватенка, показа дебел свитък едри банкноти. Л. Дилов, ПБД, 180. Облякохме по една скъсана ватенка и отидохме .. на строежа на 8-етажната сграда в центъра на града. Ст, 1965, бр. 1008, 3. Всяка вечер секачите, наметнали избелелите си ватенки, сядаха сред бригадирите направо на земята и захласнати слушаха набързо приготвените литературно-музикални програми. Б. Геронтиев, Б, 11.

Списък на думите по буква