ВАУЧЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀УЧЕР м. 1. Документ, издаден срещу предварително платена сума за дадена услуга, който се използва вместо заплащане с пари при получаването на тази услуга (напр. при пътуване, почивка). Чехия вече не изисква от българи медицинско застраховане, ваучери за предплатен хотел и обратни билети. 24 часа, 2000, бр. 47, 28.

2. Фин. Ценна книга, предоставена от държавата на всеки пълнолетен български гражданин за участие в приватизацията; инвестиционен бон. Народът мери стоте дни [на новото правителство] с аршина на своята кесия, пресмята бъдещето във ваучери и заляга здраво над зимнината. ДТ, 1997, бр. 237, 7. Датата, на която ваучерите ще се появят по пощенските гишета, е 15 юни. 24 ч., 1998, бр. 138, 13. Внесох ваучерите си в инвестиционен фонд "Доверие".

— Анг. vоucher 'документ'. —Друга форма: ва̀учър.