ВАХТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀ХТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Мор. 1. Който се отнася до вахта, свързан е с вахта. Нашите кораби са снабдени с най-модерни щурмански съоръжения. Затова точното плаване не е само въпрос на чест за всеки командир, щурман или вахтен офицер, но и тяхно пряко задължение. НА, 1958, бр. 3185, 2. Вахтен капитан. Вахтен кормчия. Вахтен моряк. Вахтен дневник.

2. Като същ. вахтен (вахтения<т>) м., вахтени<те> мн. Лице, което е на вахта. В четири часа вахтените се смениха и при трапа застана Алтаров. Н. Антонов, ВОМ, 52. На палубата останаха само вахтените, щурманът и Никола Степанич. Гр. Угаров, ПСЗ, 652. Вахтеният съобщи на Драганова, че една лодка заминала преди малко за Гюргево и щяла да донесе някакви хора. С. Радев, ССБ II, 611.